Търсене в този блог


понеделник, 2 август 2010 г.

Лично развиетие/творчество или какво тренираме.


Тази "статия" всъщност представлява една моя идея, която беше погълната от емоцията създадена от собствения ми вътрешен диалог.  Първоначално мислех да я напиша подредено и систематизирано, но това няма да се случи. Няма да се случи защото така ще се превърне в суха,дълга и скучна поредица от букви и думи. Ако я лиша от същността и , а именно, че това което четете е вътрешен диалог. Шумен рояк от мисли препускащи в главата ми. Така ще Ви го представя за можете да се докоснете до емоционалният заряд, който тази поредица от думи поражда в мен. Предполагам , че е странно да обяснявам публикация която още не съм написал, но все пак го правя хехе.


Доста често на последно време говоря за лично развитие или както обича да го нарича един приятел лично творчество. Това се поражда от идеята (не моя ) да не се разграничваме на стилове, спортове, касти и тн. Поради простата причина , че такива не съществуват. Ех , че крайно се изказах нали? За да по-ясня нека да го кажа така- Такива  не "съществуват". Знам.... още повече и обърках, но ще обясня или поне ще опитам.

Ще започна с това , което ми е най-близко в конкретния момент. Защо китайците (ех тези китайци а?) наричат всички техни стилове У-шу? Защото всички те са едно и също. Макар и използващи различни техни и принципи основните такива и целта/идеята са едни и същи.За да не бъда обвинем в китаефилия (знам ,че няма такава дума, но ме разбрахте нали) ще дам същия пример с японските стилове повече от , които се наричат Карате. Карате,У-шу и други Индийски,Европейски,Окинавски и Филипински стилове пък носят общото название Бойни изкуства. Защо вече мисля , че изясних в примера с У-шу. Моят Майстор обаче много често казва:
"Моето У-шу си е моето У-шу, твоето У-шу си е твоето У-шу"
Добре изяснихме ,че У-шу е едно общо,еднакво цяло.Как тогава моето и неговото У-шу са толкова различни? Просто е всъщност. Това е истинското значение на словосъчетанието "Лично развитие"  .Ние с Майстора ми сме два различни индивида с различни мнения,виждания и разбирания.Въпреки ,че практикуваме едно и също нещо,еднаква разновидност на това "нещо" отгоре на всичко той е човека , който ми показва това "нещо", ние го приемаме и развиваме по различен начин.Няма двама еднакви човека. Следователно моято паркур и паркурат на всеки от вас са колкото и близки, толкова и различни.Всеки влага частица от себе си в това , което прави може би за  това е по-точен изразът на Боян "Лично творчество" ,но на първо време предпочитам да използвам лично развитие понеже го намирам за по-подходящ в личен план. Стиловете ,чието съществуване отрекох преди няколко реда са просто изкуствено създадени граници съществуващи единствено в главите ни.Създали сме ги за да постигнем  целите в личносто си развитие по-лесно. Тези от вас ,които са пробвали знаят , че когато се опиташ да комбинираш  две неща  два стила да ги наречем нищо не се получава.Не се получава до тогава до когато сме ги увладели поотделно тогава вече можем да си позволим волнастта да комбинираме.Същото нещо сме направили и с езика си.Разделили сме речта на изречения тях на словосъчетания тях на думи ,думите на букви , а буквите на звуци.
Да! В крайна сметка Вие тренирате Паркур или Трикинг или може би Шотокан или пък Йога ,а може би тренирате няколко неща едновременно.Аз тренирам ЖИВОТ.!
Ако мога да използвам горния пример с речта бих го формулирал така.

  • Вътрешната работа са "звуците"
  • различните стилове са "буквите"
  • комбинирането на тези стилове са "думите и словосъчетания"
  • майсторството в комбинирането им са "изреченията"
  • всичко това е "речта"
В този на ред мисли аз се уча да "говоря".

Питате се каква е вързката на всичко това ,което изписах  с паркур?Ами ще обесня.Паркур,фрийрън,трикинг и стрий стънтс са различни стилове с различни техники и принципи, но със сходна идея.Наличието на едното в никакъв случай не умаловажава другите.Съвсем спокойно можем да ги обеденим в нещо , което наричаме "Изкуството на движение".Това са само граници , които ние практикуващите сме си наложили за да улесним процеса на трениране , а какво всички ние знаем...практикуващи никак не обичаме границите затова ще си позволя да ви покажа една фраза  на един човечец , който носи името 
Тур Хейердал.
„Граници? Никога не съм виждал такива, но съм чувал, че съществували в умовете на повечето хора”
Публикувам мисълта специално за едни хора ,които ми обясняваха ,какво ще и какво няма да се "преподава" на семинара в В. Търново.Те си знаят кои са.Няма да споменавам за да не се изтълкува грешно и да се породят конфликти. :) (Отностно преподаването по-долу в статията)


За написването на тази "статия" много повлиаха две момчета ,които тренират с мен в момента.Поради разликата в опита аз съм човека , който обеснява нещата доста от тях показва един вид ги учи.Държа да кажа , че не страдам от "майсторска болест" не се имам за учител,майстор,преподавал,сифу,сенсей,гуру и още каквата титла се сетите.Нямам и претенции да бъда.Занимавам се с момчетата по тяхно желание.Те ме слушат по тяхно желание. Така, че по никакъв начин аз не се правя на все знаеш и все можеш,нито се опитвам да наложа моите възгледи и разбиния на някой друг(което е и невъзможно обясних вече).За да ви отговоря на въпроса защо го правя трябва да ви цитирам един китайски (каква изненада) трактат.

"Наставления за меча Кун"
 "Имайки възможности да преподаваш, ако не преподаваш - това значи да загубиш човека. Не умеейки да преподаваш, ако преподаваш - това значи да се загуби изкуството на меча. Но ако предполагаш, че човека не е достоен, то по-добре е да загубиш и човека и изкуството на меча..."  

Ще си направя труда леко да ви го разасня. Ако мога да науча някой на нещо-трябва да го направя, ако не го направя губя човека за съответното изкуство.

Ако не мога да го науча, но го уча на нещо-убивам изкуството.Имаме много примери за това.Затова показвам и обеснявам само неща в, които съм повече от сигурен.

Третата част оставям на вас.

Тяхната връзка с тази статия е, че ме помолиха  да им покажа малко вътрешна работа и после ме попитаха дали състоянието в, което се оказа, а и вътрешната работа имат пряка връзка с паркур.Казах им да пробват.Резултата се надявам да споделят като коментари тук ,както и ако имат желание общо впечатление за собственото си лично развитие от както тренират с мен(което пък ще потвърди или отхвърли моите методи).

В заключение искам да благодаря на няколко човека за хубавия ден, който имах вчера за приятните тренировки и темата за статията.Ако статията Ви е била полезна смятам , че трябва да им благодарите и Вие.

Та благодаря на Ивайло и Ростислав за тренировката, въпросите и подтикването към написването на това.
Благодаря на приятелката ми Елица ,която присъства на тренировки направи някой хубави снимки част от, които ще видите накрая на публикацията и която зададе някой доста уместни въпроси, които Иво и Рос бяха пропуснали.
Благодаря и на Майстора ми Ивайло Събев, който пък завърши подобаващо деня с много приятна тренировка с него завършила с дълъг и продължителен разговор.

сега ще споделя някой снимки със съответните обяснения за да не ме обявите за сектант(пак) :D
И ще си позволя няколко реда за вътрешната работа.Без значение дали вярвата или не в нея.Китайците(и аз също) вярват ,че физическата сила "ЛИ" и вътрешната сила/енергия "ЦИ" вървят ръка за ръка и не могат да съществуват една без друга.Това, което ще видите са различни техники от йога, тай чи и винг чун за трениране на вътрешната сила "ЦИ" както и концентрацията/съзнанието.







Втора фаза на "тибетска кобра" изпълнявана от Иво:




























Трите фази на "тибетска кобра"
3-та фаза изпълнена от моя милост
2-ра от Ростислав
1-ва от Ивайло





















Мабу или позицията на ездача основна такава в У-шу демострира моя милост






















Китайски столчета.Няма какво да обяснявам :)





































Излизане от "китайско столче"



























Съзнателно дишане и тренировка за концентрация в позиция полу-лотус "медитация" му викат някой не съвсем запознати с материята:





















































"Кобрa"























Отделни моменти от Сю ним тао(първа форма във Винг чун), която е своеобразен цигун(вътрешна работа)

Фук сао към У сао , чрез хюн сао
чак не могат да ме фокусират :D





















Отделни моменти от Сю ним тао(първа форма във Винг чун), която е своеобразен цигун(вътрешна работа) тан сао

















Отделни моменти от Сю ним тао(първа форма във Винг чун), която е своеобразен цигун още едно тан сао този път в по-късен момент





















точно това е...удар






















Малко заигравки ,които не са от формата.Тука съм изтървал всякава централна линия..ама карай


















Малко заигравки ,които не са от формата.






















мистика малко толкова ци,че апарата не ни лови :p Maйтапя се нали :р











2 коментара:

  1. Ами вътрешната работа наистина има пряка връзка с паркура, въпреки че отначало не ми се вярваше. За движения, които преди съм се подготвял да ги правя вобще не се замислих. Флоуа, до колкото моя може да се нарече такъв става много плавен и си идва от самосебе си. Като цяло тренировките ни с seeker преминават много добре. За 3 седмици имаме напредък колкото за 3те месеца преди това. Те с mal един вид ни върнаха интереса към фрииръна. Благодаря!
    Поздрави, Иво...

    ОтговорИзтриване
  2. Тук има също интересни неща:http://lichenizbor.blog.bg/lifestyle/2011/01/19/lichen-izbor.670425

    ОтговорИзтриване